На днешната дата Сръбската армия избива 8 хиляди босненски мъже, жени и деца край Сребреница
Над 8000 босненски възрастни и деца (всички бошняци) са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич, което става непосреден мотив за започване на Операция Преднамерена сила срещу Република Сръбска.
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е наказан на 40 години затвор, в това число и за организацията на клането в Сребреница.
В покрайнините на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под управлението на сръбския генерал Ратко Младич на няколко разнообразни места. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след приключването на Втората международна война.
Радко Младич
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “ и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “.
Сателитна фотография на всеобщите гробове в Нова Касаба
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са сред 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст сред 13 и 24 г.
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е наказан на 40 години затвор, в това число и за организацията на клането в Сребреница.
В покрайнините на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под управлението на сръбския генерал Ратко Младич на няколко разнообразни места. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след приключването на Втората международна война.
Радко Младич
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “ и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “.
Сателитна фотография на всеобщите гробове в Нова Касаба
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са сред 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст сред 13 и 24 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ